Трябва да знаете, че Пътят, който има да ходите, е лек; бремето, което има да носите, е благо; игото, което може да съзирате, е илюзорно. Познанието е крайно необходимо, за да не живеете повече със страх за себе си. А когато не живеете с този страх, освобождавате и отсрещния от страх. Нищо по-мъчително няма в света от страха!
Не правете ненужни отрицания! Научете се, ако се браните, да е с преценка вътре – с мисъл, а не да е с отричане. Научете се, когато се раждат дребните мисли, да ги туширате; организирайте мисълта си, която само тогава може да създаде социален бит с отговорност! Вулканът от малките мисли изригва понякога доста невъздържано и ви изпепелява, но не оставяйте на бъдещите поколения вулкани над Пътя!
„Казана дума – хвърлен камък!“ Но мисълта е по-жестока. Защото казаната дума наистина прави бразда, но човек може да се извини; другият може да я преглътне или да се направи, че не я е чул. Мисълта обаче е страшна, тя създава невидим облак над човека – тя е енергия, която образува мисъл-форми! Хората не я виждат, но мисълта гостува там, където има отворени врати.Липсата на знание внася смут не само в човешкото мислене, но и във физиката И когато е непристойна, цинична – омърсява; когато е отровна – убива! Трябва да опънете юздите на думите, да обезкрилите лошите мисли и в клупа на въжето да сложите злите дела. Защото човекът носи тежка отговорност за Всемирната еволюция! А бедата на лошата мисъл не е само лична, тя е и космична – тя снове из нашето небе, но гостува и там, където не е канена.
Когато идеите са велики, разбира се, благодатта е голяма и хората са благодарни, че са осенени. Колцина обаче раждат големи мисли?! Точно затова трябва да подкрепяте тези посветени мъже и жени, които дават обилна трапеза. Мисълта привържете към идеята за развитието. Така при степенуване няма да бъдете смутени във вашето всекидневие от проявите на промяната, няма да имате страх, че утрето ви поднася изненади, защото еволюцията е точно това.
Липсата на знание внася смут не само в човешкото мислене, но и във физиката. Това, което правите с тялото си, се отразява във висшите ви полета, както онова, което правите с мисълта си, се отразява и върху тялото ви. Поставете си само за един ден една голяма въодушевяваща мисъл и я съзерцавайте. Внесете я в собствения си свят и ще видите, че видът ви се променя с часове. Обратно, поемете една ужасяваща храна, която не е в хармония с вашата аура, внесете я в тялото си и ще видите обезобразяване на мислите си. Ето тази хармония трябва да се разбере – вътрешна същност и външен израз!
Осъществяването на духовния човек не бива да зависи от условията, които наследява, защото той е в състояние да ги променя. (Молитвата например е една потреба, с която може да променяте условията.) Трябва да хармонирате плът и духовност! Духът е еманация на Божествеността в планетната плът! Той е нашият защитник, Той ни казва: „Ти си безсмъртен!“. Оттук е и тезата ми, че нямаме основание да отричаме материята, а трябва да я одухотворяваме! Така се освобождаваме от веригите на смъртта и безсмъртието ще има своята законна защита у нас.
