ВДома на безсмъртните българи ние ще поменем и онзи велик монах, който намери непресъхнал кладенеца на живата вода: Отец Паисий – Будител. (Защото кладенецът на самарянката отдавна пресъхна!) Жива вода Паисий разнася, за да утолява жажда за свобода. Той намира тайната в какво се крие – онова глъхнещо ехо на минало величие извика на живот, когато царуваше безличието на пет века робство и само вкопаните църквици напомняха за духа ни!
„О, неразумне и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин…?” – това е големият взрив на будителството. Един зов събужда цяла България, събужда милиони българи. Не от летаргията, а от необходимото робство, което спира инвазията на азиатщината.
Паисий е будител не само заради този призив „Защо се срамиш!”, а заради будността, че не бива да заспиваш.
Тогава започва голямата битка, която нашето Възраждане води. Ние не правим Ренесанс, не връщаме еладската култура, а казваме: „Имали сме царе, патриарси…”
Отец Паисий е националният път и историческата гордост на българския народ!
