Това, което е притеснително и което не може лесно да се надкрачи, е да се търсите във вековете и да се признавате в минала душевност. Това са и Задушниците. Голяма част от тези, които са си заминали, при възпоминанието тук могат да отиват да се търсят там, на гроба.
Кое е обаче онова, което дава основание за живот – идеята за признание чрез нашия ум и урокът чрез нашето желание, че душата иска, че душата трябва да бъде признавана и тачена! Тайната е да и дадете признание за вечност! Това обаче може да го направите всякога и всякъде. Както молитвата, пак ще повторя – тя може да е само от една дума, стига правилно да е произнесена. Но понеже навикът е властен, ние с възпоменанията задържаме нашите близки в нисшите полета.
