Между съществуване и живот има много голяма разлика. Съществуването оставя един особен знак – съдбата. Тя дава поведението умиране, но не дава смърт. Умирането е култура на вегетацията, то няма трайност, докато смъртта носи антитезата безсмъртие. Умирането е еволюция и карма, а смъртта е одухотворяване и безсмъртие! Малко хора са могли да направят смърт – сега хората по-скоро умират. Смъртта е творческата ръка за неизбежността безсмъртие! Физиологията у нас, обаче, трябва да умира, за да минава през еволюционните стадии.

Смъртта е най-голямата благодат, която човечеството притежава, защото само човекът е получил Дихание – само той има Кундалини и само той може да има смърт. Никое друго същество няма смърт – имат умиране. Така идеята за сътворението ни е съпридружена с преобраз – Животът има преобраз, наречен смърт! Тя е поведение на индивидуализираната духовност. Ние трябва да разберем, че нашата реалност е преходна – умираме като човеци, но никога не можем да умрем като Богове!

Статика в живота няма! Идеята за раждането свидетелства за живот и не може умирането да изчерпи живота, щом смъртта създава безсмъртие. Така че идеята да умрете е потребност на съществуването ви, а идеята да направите смърт е да увенчаете безсмъртието си! Умирането обслужва еволюцията, безсмъртието обслужва Свободата!

Из „Беззаветен Завет“

Pin It on Pinterest

Ваклуш
Ваклуш Толев, портрет
Филмът
Премиерата на документалния филм
Бях, за да Ме няма! Няма ме, защото Бях: Възкресението!
Няма враг, има събожник - защото всички са деца на Бога!
Чуждата вина не е наша невинност! #ваклуш #мъдрост #пътнамъдростта #афоризми
Сподели публикацията