Човекът е съпричастен в развитието и на другите царства, с които върви еволюцията. Така както ние сме Богоосезаема необходимост, те са човекоосезаема необходимост! Да, те са наша необходимост! И колкото по-съвършени ги правим, толкова по-бързо ги вкарваме в пътя на човечеството. Колкото една по-груба материя става по-съвършена, толкова тя става наша, и в същото време – удовлетворение на Сътворителя.
Но дали човекът може да каже, че като поселник на земята прави това, което Сътворителят иска? Коя е голямата услуга, която той трябва да направи? Не е само идеята да се върне като Богочовек – голямата идея е, че когато е сътворено всичко, има нуждата от човека, защото неговата материя може да бъде одухотворена! Следователно човекът, в своята божественост, култивира планетата – култивира съпровода, който има: животните, растенията… Ето защо толкова властно трябва да изведем Бог от човека, или Божията човечност да я намерим в една самореализация в Човешката божественост. Затова Бог праща човека като едно велико послание в света на зримото и в света на незримото!
Вижте как са като скачени съдове! Има връзка между Богоосезаемостта на човека и човекоосезаемостта на царствата, които го съпровождат, за да можем да направим това, което е тайна на тайните – одухотворяването на материята!
В Мъдростта не само човек се приближава към Бога, а Бог се Себеосъществява в човека!
