Из интервю на Бойко Станкушев с Ваклуш Толев (със съкращения)

Бойко Станкушев: Г-н Толев, има ли някои особености, по които ние да се различаваме като вероизповед, като цивилизация от другите човешки общности по света?

Ваклуш Толев: Предизвикателство е да се даде преценка за подобие и различие, понеже цивилизациите, или по-скоро културите, са определяни повече от религиозните изповедания и поведения. Явно е, че има народи, които са още в своето тотемно поклонение или които още в основата си са дуалистични. Има изповедания, които са монотеистични, но не във всички монотеистични религии влиза събожие – на Отец и Син. Защото един мохамеданизъм, например, има само Аллах, няма Бог Син. И юдаизмът има само един Яхве и отрича Сина.

Идеята за Сина е нещо много бъдно. (Така както християнската религия създаде бъдност.) Тази идея прави човека бог в развитие. Това, от което пък и самата религия се страхува. Аз наистина понякога не мога да разбера поведението на изповедниците на християнската религия – защо трябва да изживяват стрес, когато казвам, че всеки човек е един бог в развитие? Самият Син, Когото изповядват, е бил човек и Той Самият казва: Аз и Отец едно сме! За което е обвинен в богохулство и претърпява решение на Синедриона да бъде разпнат. Но е осъден от римляните като бунтовник. (Разбира се, Той е богохулник и към многобожието на римляните.) Значи съчетава идеите за богохулство и за бунтовничество.

Няма друга религия, която има Бог Син. Тук е тайната на Христовото учение – идеята за Единосъщието. Това, което нямат другите религии – Единосъщие! И аз наистина понякога се учудвам от квалифицираната култура в християнството, когато отбягва голямата истина.

Бойко Станкушев: Дали състоянието на съвременната култура в света по някакъв начин може да конвергира към нещо сравнително балансирано, така че светът да бъде по-мирен и по-спокоен?

Ваклуш Толев: Мисля че в основата на нетърпимостта стоят религиозните убеждения. Защото един Бог, който повелява да отмъщавате или не ви позволява да Му споменете името, а вие искате да вярвате в божествеността си – така както египетският бог на мъдростта Хермес, или Тот, казва: Боговете са безсмъртни човеци, а човеците – смъртни богове, е конфликт, остатък в низините на преражданията.

Трябва да еволюира онова, което като творческа даденост ни е вложено. Какво е то? Подобието, което Бог ни дава чрез Диханието. Добре, но какво подобие можеш да направиш със Саваот, когато Той се гневи и разпорежда потоп да стане?

Зрелостта на човека вече не е Доктрината на Добродетелта, а на Знанието. Това е идея за свобода от този конфликт, който наистина добре го отбелязвате.

Бойко Станкушев: Г-н Толев, може ли в един свят, в който вземат връх негативните послания, негативната енергия, стресът и често осъзнаваната невъзможност от обикновения човек да промени каквото и да било, индивидът да направи макар и половин стъпка по посоката, която Вие му сочите?

Ваклуш Толев: Ако не можеше, както казах, бог Тот нямаше да каже тази съществена истина – че човеците са смъртни богове. Следователно в човека е вложена Божественост, която той трябва да изявява! И Аз имам един израз за това: Божията човечност у нас ни дава право да осъществяваме Човешка божественост! Именно тази у нас събудена Човешка божественост, тя изгребва из дълбините на този кладенец – Духа, из Божествената ни човечност, за да може да се противопостави. Ако не можеше – ние щяхме да се върнем в света на людоеда.

Бойко Станкушев: Възможно ли е неантагонистичното съжителство между различните религии? Вашето лично убеждение какво е?

Ваклуш Толев: Когато човечеството дойде до времето да живее без религии, а с това, което Христос много добре го каза: Истината ще ви направи свободни. Знанието е, което ще води човека към тази категория. Затова Учението Път на Мъдростта е Знание и за мен знаещият е повече от безгрешния! Следователно формулата, дори скоково (макар и да не приемам другата – социалната революция, за сакрална), скоковата тенденция е, че може да се намери…

Не е проблемът за примиренчеството, проблемът е за Знанието. Дори при най-малкото знание – когато знаете буквата „а“, вие започвате да търсите как да ѝ направите дума. Именно Знанието е вложено в една нова Конституция на Битието! Тази Конституция на Битието ще трябва да отработи новата планетна социология, която е идея за единство! На света липсва тази планетна социология. Защо? Защото егоцентризмът сега е повече спрямо дадеността за индивид.

Божията ни човечност, събудена във всекиго, ще намери съответна валентност с Човешката божественост в другия. Това е, не може да не се дойде.

Тази доктрина, която родих, наречена Йерархия на Духовните вълни – тя е, която позволява търпимостта, за да не се упражни насилие. И най-напред трябва да се тръгне без насилие, за да могат будностите да играят своята роля, че прозрението е повече от еволюционния стадий, наречен инстинкт.

Бойко Станкушев: Имате един цикъл от лекции, които предстои да изнасяте: „Новото поколение – сакрална революция“, „Дървото на Живота като култура на Единосъщието“. Защо „Дървото на Живота като култура на Единосъщие“ – какво се крие зад това?

Ваклуш Толев: Защото Дървото на Живота не е вече Дървото на познанието, което е разграничило добро и зло. Това Дърво има една същност, за да го пазят – че когато ядете от него, ставате вечен. Вечен! Следователно Дървото на Живота е енергията на безсмъртието! Или – ако трябва да кажем, тази енергия във вашето бъдеще създава от вас един Пантократор, Вседържител, Който вече не черпи само от енергията на планетата, а Всемирна енергия… Защото ние имаме Пантократор – Христос, Който е наистина Всемирна даденост, и Той е и една много особена култура. Той е, Който в деня на погребението поставя проблема пред погребания – да извика своите духовни сили, за да може да разпръсва и събира материята.

Зрител: Защо животът е в мъжки род, а смъртта – в женски?

Ваклуш Толев: В мъжки род е животът, защото той няма да прекъсне съществуванието си. А в женски род е смъртта, защото тя е утробата на безсмъртието.

Хората могат да бъдат смутени от това, но трябва да разберат утробата – смъртта потвърждава безспорността на живота, тя е утроба – на безсмъртие. Животът е Дървото, което създава вечността. Но има нещо друго – Христос казва, че трябва да извървите Пътя, трябва след това да познаете Истината и накрая да станете свободни: Аз съм Пътят, Истината и Животът!

Из „За съжителството между религиите (интервю)“, сп. „Нур“, бр. 1/2016

Въпрос: В повечето от духовните учения се говори за завръщане на Месията, за Неговото повторно идване, което ще бъде съпроводено с нов етап, ново начало, с пробуждане на душите?

Отговор: В различни духовни учения като теорема стои, разбира се, с различен отговор, че Велики посветени, или така да го кажем, родители на религиите идват през хилядолетия. И то е в тон с това, което казахме – Посветените обновяват както преценките, така и начина на служение на Висшето!

В теорията на прераждането, която лежи в основите на индийската култура, или Трите кошници, както е при будистите, това идване е признато като естествено и потребно. Странното е обаче, че в Индия това знание им е дадено и имат една по-стара Троица, после една по-нова Троица, но оттогава приблизително четири-пет хиляди години Месия не им е дошъл. И това знание си остава само една школа. Обща, сумираща тенденциите на бъдещето религия не са създали, защото реформират онова, което Ведите са оставили, и извеждат това, което Упанишадите като мъдрост ги учат.

Същото забелязвам, не толкова ясно очертано като поведение, и в Китай. Имат един Конфуций, който е по-скоро нравствен учител, но е властник и като религия. Въпреки че даоизмът и другите религиозни съзнания имат своето присъствие, те по-скоро са за отделни прослойки, отколкото за целостта на един народ. Докато конфуцианството остава дотолкова властно, че Мао Дзе Дун, който се опита да го унищожи, си отиде, а то остана. Върнаха го пак, макар че властта на маодзедуновци е налице. Не се побеждава нещо, което е жива тъкан. Трагичното е, разбира се, че Конфуций с неговите нравствени ценности може да бъде приспособяван в Китай във всяка една епоха и както виждате, има трайност. В Индия пък много учители, много преобразователи се явяваха, но в края на краищата генерално си останаха старите им вярвания.

Общото светогледие, което имат религиите, това е приемането на Месия. Евреите единия път Го изпуснаха и едва ли втори път ще имат кураж да Го приемат, защото са нещо като Северния ледовит океан, въпреки че много старателно правят молитви и много жертви принасят. Трудно е да се каже защо тогава не можаха да прозрат, въпреки че в Кабалата имат подобна будност. И сега няма да могат да прозрат – защото сега Месия много трудно може да бъде приет. Идеята за чудесата, с които са белязани, е много смешна вече – една голяма част от това, което се наричаше чудо, сега естествено го прави и науката, и апаратурата, и дори най-евтиният екстрасенс, ако щете.

Но общо взето за окултните школи на Запад, които взеха своите знания от Изтока, идеята за Мировия Учител е така, както я прокламира Теософското общество (другите са епигони на Теософското общество). Теософията беше дала едно голямо, наистина колосално учение, в което предсказа, че в бъдеще Миров Учител ще се яви отново, за да обновява човечеството с Ново Мирово учение. Е, те изживяха една съблазън, която си даде своите плодове. Но останаха верни на тезата да образуват общество с Всемирен характер, с отговорност пред Небето да поемат отрицанията, които Земята обикновено носи на един Миров Учител, за да може едно Негово по-дълго присъствие да направи Учение. Искаха да го защитят и в същото време дадоха познания за това, което на Европа липсваше. Познания за скритите сили, които са реални, познания за световните религии, за да се види, че една последователност е налице. И така обслужиха фактически бъдещите няколко формации – както на собственото си общество, така и някои други общества.

Идеята на теософите е, че след Христа идва пак необходимостта от присъствие на Миров Учител. Предишните епохи не можеха да приключат за 2 000 години поради това, което като култура и цивилизация липсваше за усвояване на света и за кореспонденция. Сега двете хиляди години направиха превратности и Учението на Христос стигна до всички краища на света – демонстрацията на постиженията на Дух в мисъл и мисъл в дело са налице. Така че за едно настояще в никакъв случай не значи, че миналите 2 000 години са малко. Не, те вече са достатъчни за необходимостта от нов Учител.

Въпрос: Говорим за физическо присъствие на Миров Учител, нали?

Отговор: Във физическо присъствие. За да се приготви присъствието и трапезата на Шестата подкоренна раса, е необходимо новият Месия да даде своите указания, да смени вибрацията на мисъл-формите, да създаде ценности от друг характер. Вече не е, както каза Христос: Да им простим! – не; Да ги научим! – да. Разликата е много голяма. Защото 2 000 години психологията ни е живяла с идеята за прощение. Колко са се научили да прощават, това е друг въпрос, но тази словесност като мисъл-форма и като аура на Учението на Любовта е влизала: Да им простим! Да им простим – 2 000 години тази аура се отработва.

Сега не е времето за опрощение, а трябва хората да бъдат научени.

Те трябва да сменят дори тайната на молитвата си. За молитвата още през 1956 г. съм отправил официално писмо до Синода. Не може Бог да те въвежда в изкушение и след това да те избави от лукавия. Защо трябва да е „не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия…“? Няма такова нещо, трябва да е: избави ни от лукавия, за да не изпадаме в изкушение. Писал съм го официално. И потвърждение намираме в Яковото послание в гл. 1-ва, ст. 13-и: „Бог се от зло не изкушава, нито изкушава някого“. Сега те нямат куража да я сменят на Събор или без Събор. Защото, въпреки че молитвата „Отче наш“ е била казана от Христос, тя все пак има един предшественик… Това звучи твърде неприятно, но ние говорим за битието на човешкия род.

Въпрос: Смятате ли, че на този етап по принцип трудно би се възприел, който и да дойде, като истински Месия и Посланик на духовното знание и мъдрост, а по-скоро биха се възприели на отделни места във физически въплъщения отделни посветени, които да работят съвместно?

Отговор: Вижте, дори и една обикновена хипотеза или доктрина на някой философ или учен, прокламирана със средствата, които намери един свят сега, остава и си глъхне… Защото едно значимо откритие в областта на науката иска съзнание за възприемане и воля за приложение. А камо ли да се говори за смяна на олтари, които са напоени хилядолетия с милиони молитви! Ако човек има зрение, ще види защо молитвата „Отче наш“ не може да бъде променена. Защото хиляди години вече милиарди уста са шептели и са направили един облак над човечеството. Как да се смени?

Така е и с една Духовна вълна. Тя винаги ще трябва да си има и избраници. Христос неслучайно казва: Не вие Ме избрахте, Аз ви избрах. Това са тези, които могат да Го понесат, които по силата на тяхното прераждане са приготвени за нещо. И след това вече, както виждате, три века християнството живее в катакомби и рисува рибния знак, три века се работи с тази Духовна вълна – от Небето и от земята. Три века след Буда императорът на Индия – Ашока, приема и разрешава будизма. Както императорът на Рим – Константин Велики, през 313 г. с едикт разрешава наличието на християнската религия наравно с другите, а след това само тя остава.

Когато се прокламира една Нова Духовна вълна, или когато този Месия дойде, ще има повече знания от онова, което е дадено досега, защото все пак тези хилядолетия са направили своето. Освен това съответните окултни общества оставиха добродетели; особено теософите, последвани от милиони представители, които работеха за едно Всемирно братство, сложиха основния камък на една бъдеща Духовна вълна. Но не може да се каже, че Новото Учение ще се приеме скоро, след като ви посочих едно сравнение дори с идеи в обикновената наука или пък в някоя философия как не се приемат.

Така че необходимо е и прозрението, и готовността за служение! Човек трябва да различи предназначение от предопределение! Това е и тайната на Новата Духовна вълна – не предопределението, за което философите продължават да спорят – дали ние сме предопределени, или не сме предопределени. А дали сме предназначени за известно дело. Човек се себеопределя от поведението си в своето хилядолетно съществуване и как е употребявал дарбите, които са му давани. Притчата с талантите е най-добрият знак – единият от 5 ги прави 10, а пък другият заровил таланта в земята, защото господарят му бил лош…

Значи всичко има своята каузалност. В религията също има каузалност. Не е проблем само на провиденция. Достойното да бъдеш натоварен с битие вече е нещо голямо. Така че предназначението, а не предопределението!

Месията трябва да намери до известна степен едни готови човеци, на които да предложи те да направят това, което се нарича апостолство. Иначе не може. Не може да чакате на случайности. В живота на каузалността, както на отделния човек, така и на държавите, няма случайности.

Из „Интервю от Златния фонд на БНР“, публикувано в сп. „Нур“, бр. 3/2016