Воля и духовна будност

окт. 26, 2017

Въпрос: Какво е мястото на волята при упражняването на йога и религиите?

Отговор: Ако говорим за чисто психологическия елемент воля, място­то на волята не е от най-необходимите. Колкото и човек да прави упражнения с волята си, няма да надвие порока. Убедеността като всезнание може да го съблече. И има един много интересен пример от социолога Луи Куне. Той каз­ва така: Пред вас има една пропаст, има една греда над пропастта. Бихте ли я минали и с каква сила бихте я минали – с волята или с въображението си? Отговорът е много лесен: Само с въображението. Волята не може да мине пропасти, защото тя е елемент, който може да се колебае в съмнение, а въображението е необозримо, за да бъде контролирано.

В такъв смисъл, ако говорим за тази воля. Ако говорим за Всемирната воля, тя е вече нещо друго. Тя е творческа сила в разредността на космическите пластове на различните полета. Това имам предвид. А в религията, безспорно, същите неща могат да се приведат. Колкото и да насилвате съзнанието си чрез волята, ако вие интуитивно не приемете едно изповедание, ако щете най-елементарния акт на действие в ритуалите – постенето, трябва да ви кажа, че измъчването чрез воля да постите няма да стане. Но убедеността може да ви накара и няма да има смут в душата ви, нито чувство за глад.

Въпрос: Кой е умственият център и как може да се пробуди Кундалини?

Отговор: Трябва да ви кажа, че шегата с пробуждането на Кундалини е шега с тая пропаст, за която стана въпрос. Човек се подготвя не само да събуди Кундалини, човек се подготвя да живее в Бога. А тогава, както са казали всички големи посветени: Когато вие сте готови, ние сме до вас, за да ви кажем какво да правите. Но това, което се прави с оглед на едно из­куствено събуждане на силите и специално на Кундалини, трябва да кажа, че е един риск, макар че много го правят. Едно особено постоянство може да доведе до галванизирането, до пробудата на един център, но в едно бъдещо прераждане това не се дава отново. Всяко нещо, получено чрез изкуственост, се губи. И затова се отрекоха онези методи на старите религии – тези про­рочества във всички храмове, които е имало. Упоечните треви и упоечните други елементи, които могат да създадат притъпеност на физическото тяло, на физическото съзнание, за да излезе на преден план един етерен двойник, от който достатъчно добре се лъжат. Много често говорят с отвъдните, и то такива опростени неща… И не могат да разберат, че тези, които ги осведомяват, са на едно много ниско ниво.

Така че пробуждането на Кундалини е един от големите рискове, които човекът прави, ако го търси. Но подготовката, извървяването на пътя на духовната будност ви отваря всеки момент вратата за едно такова пробуж­дане. Както виждате, тези упражнения, които йогите правят с хилядилетия (почти 5 000 години ги правят, техните факири висят на разни ченгели и си изсушават телата), дадоха ли на Индия друга будност освен тази, която са дали Ведите?

Кога се раздира завесата на Йерусалимския храм? Когато Христос е разпнат. Какво значи да разпнете Христос? Това значи да сложите матери­ята прикована и Духът да вземе преднина, за да може да разкъса завесата на вашето Мисловно поле и да влезете в Светая Светих!

А те искат така: пийнали си винце, взели си опиатите, намазали се с маслата (които и в Агни Йога има малко казани) и готово – чакат Кунда­лини да им даде светлина и знание. Не, не! И да я получат, няма да имат ус­пех. Не е и нужно.

Из „История на религиите“ – Индуизъм

Знанието е, което извика 13-те безсмъртни в признание

авг. 27, 2017

Даниел Минков – журналист от програма „Хоризонт“ на БНР: Може ли да ни кажете за днешния ден малко повече?

Ваклуш Толев: Днешният ден, 28 август, е роден из утробата на минало, което още е без оценка… Но България е страна, която дава една Нова Духовна вълна. Досега човечеството е раждало нравствени безсмислици, защото идеята за доброто не може да бъде в приложност, когато няма своята обосновка в знание. Именно тази потреба от знание роди едно ново Учение – Учението Път на Мъдростта. А Мъдростта не е добродетели.

Знанието е, което извика 13-те поименни безсмъртни българи в признание на личния им живот и на една планетна цялост.

Познавам онова, което човечеството нарича беди. За мен няма беда – има еволюция! Религиите, с изключение на индийската, не признават еволюцията. А няма начин да се отрече, че е имало тотемизъм, че е имало многобожие, дуализъм… Когато има еволюция, тогава защо и Бог да не еволюира, след като има кой сега да Го разбира не като свещена крава, а като Син Божий?!

Даниел Минков: Как попаднаха тези 13 българи в този Дом-светилище?

Ваклуш Толев: С преценка за стойности в социалната битнина, защото те са живяно човечество. Има две крайности: едната е робът, когато ви дава свободата в робско измерение, а другата е, когато Христос Го приемате не само като социална личност, а и като Божественост.

Следователно тези 13 личности, които влизат в националната ни светиня, са със своята йерархия. Ние не можем да отречем, че България е имала школи, че след 13 столетия, в 14-ото столетие от своята история тя отново бележи европейска линия. Така че смехориите, които правят македонците, не са обидни за нас – те са обидни за тях като невежество…

Даниел Минков: Как ще помним тези българи?

Ваклуш Толев: Те са живели времето си, но не може да не бъдат усвоявани като зид на нов храм – храма на Софѝя, на Мъдростта – не на Десетте Божии заповеди. Защото казват му на човека: „Не убивай!“, но от война като се върне, го награждават… Едно не се разбира – че не заповеди, а законът за прераждането го определя дали е убиец или не. Отделен е въпросът какво е възмездието по този закон.

Има една идея за безсмъртие, която ни дава право на възкресение. Следователно на живота човечеството може да погледне, ако щете, дори с нехайство. Но тогава нравствената система не би помогнала, щом няма знанието…

Даниел Минков: Тези хора имали ли са това знание?

Ваклуш Толев: Имали са в тяхната даденост… Какво е знанието на цар Борис III? Знанието да жертва себе си вместо един народ!

Интервюто по повод 28 август – Ден на 13-те поименни безсмъртни българи, е публикувано в сп. „Нур“, бр. 2 /2012 г.

Премълчаната история на философа Ваклуш Толев (БНР)

юни 1, 2017

Разговор за живота, делото и творчеството на Ваклуш Толев с неговата дъщеря Жаклин Толева, режисьора Николай Василев, журналиста Румен Стоичков, и писателя Румен Леонидов. Запис на предаването, излъчено по Българското Национално Радио (БНР) на 31 май 2017 г., можете да чуете тук:

Премълчаната история на философа Ваклуш Толев

Ваклуш Толев - ранен портрет

Ваклуш Толев – ранен портрет

Възкресението – идея за живот (интервю с Р. Сейреков)

апр. 7, 2017

–   Какво представлява Възкресението?

–   В същността си Възкресението не е чудо, нито е феномен. Не е и съчувствие към страдащия човек, нито е само идея за Избавление и Спасение… Възкресението е идея за Живот!

Същността на този реален и мистичен акт е невъзможно да се обясни с едно изречение, затова ще се опитам да я разкажа с думите на Ваклуш Толев. Възкресението е едно завършено действие от великата човешка драма на всемирното ни развитие, казва той. Хилядолетията, в които се работи върху сътворения, имат един върховен момент – момента на Родения Христос, който започва да работи в сътворения Адам.

Възкресението е надгробна властност. То е един Ден невечерен – ден, който няма заник. Възкресението е тайната на целостта на развитието на човека. Точно затова то е белязано с думите на Пилат: Ecce Homo! – Ето Човека! А целостта на развитието – казва Ваклуш Толев – е когато сте всичко и всичко е това, което сте! Възкресението е една нова душевност на света – тайна, която бъдещето ще познава и прилага, защото то не е привилегия само за един…

Цялото интервю с Румен Сейреков от Школа Път на Мъдростта, дадено за Радио Велико Търново на 7 април 2017 г., можете да прочетете/чуете тук

Pin It on Pinterest