Кога започва тази велика битка у човека; кога ще се самоосъзнае?! Кога ще се даде в историята на човечеството растежът на аскетичното, което е наистина една приложна реалност в противовес на хероичното, което е на показ и поклони?! Има елементи, които трябва да ни съпроводят в тази странност – мълчалива и забравена. Забравена е аскетичната будност – онзи растеж, който човечеството получава в своята аскеза. Но ако някъде има дори и най-малък акт на героичност – ето ти хероичното начало – възпява се и му се кланят… Но на аскетичното – не! А то не значи пещерно – оня смисъл, с който са навикнали евтино да се извинят тези, които не могат да го правят. Пещерата е у нас! Трябва да се върнем към аскетичното начало, освободени от видимата историческа хероичност, за да можем да се освободим в битката за Бога в човека, да влезем в тази пещера, за да изведем между враждуващите Бог!
Щом човекът е бог в развитие, тогава естествената защита идва от това да браним този бог – довчера враг, а всъщност нееволюирал наш брат. Тук е големият и дълбок смисъл в афоризма няма зло, има нееволюирало добро! Как Христос йерархира тези същности? Учени сте: „Обичайте ближния си“, а Аз ви казвам: „Обичайте врага си!“, себе си в другия обичайте. Това е голямата идея!
