Милена Маркова, БНР: Има ли универсален пътепоказател за всички, или всеки човек е отделна река, вливаща се в океана на Божественото, минала по свой път, със своите уроци, достижения, нива?
Ваклуш Толев: Извинително, много извинително би било стадно да се влиза някъде. Трябва всеки да направи опит – да изведе нещо в себе си и да приеме нещо в себе си. А този опит, безспорно, създава рецептори. Следователно човек ще трябва да работи. Но личното съзнание, или Азът, както съм казал, милиони години е водил битка да направи човека егоцентрик, да го отдели от съзнанието на колективната душевност. Милиони години е водена тази битка. Тук е величието на егоцентризма, който след това, за нещастие, става пък егоизъм.
Това е битката – да се индивидуализираме. И тази битка се води в една общност, на която се дават култури. (Затова са дадени Седем Лъча на еволюцията.) Безспорно културата на духовното възземане най-вече си служи с религиите. Всеки според своя йерархически процес е достигнал до определено ниво и чрез него отива към изповедта на вътрешното си божество, на което пък му създава олтар.
Много често се говори за жестокостта на войните. Да, съгласен съм, и аз съм против войната, но питам: как човекът с първичното си съзнание ще почне да брани нещо, което е по-ценно от това, с което живее? Какво е Отечество? Абсолютно нищо за него. Но ако брани само своето место, където живее, той никога няма да го има. Следователно човекът се извиква на жертвеност към нещо, което е абстрактно. Какво значи „отечество“, какво значи „свобода“… Но пък те му събуждат жертвеност и идея за отговорност. Има дом, има градина… създава му се земно притегляне, за да израства в душевното си мислене към абстрактни и други понятия. Изгражда се едно съзнание, което надвишава личността. Битка на егоцентрика – след това битка срещу егоиста!
Така че целта на религиозните вярвания е във всекиго поотделно да намерят место за кандило и трапеза за благодарност. Да, това искат да направят. И там наистина всеки поотделно води битка. Аз казвам, че е хубаво човек да бъде капка в океана на еволюцията – няма океан без капки. И там именно всеки, влязъл като капка, в тази обща еволюция помага. Но онзи, който иска да бъде само росна капка – вятърът ще я отвее…
В същото време обаче всяка религиозна доктрина, или всяко учение по-скоро, дава възможност и на обикновения, и на гениалния да намерят своето. (Ученията след това стават религии, които ги опростяват.) Няма религиозно учение, което да е толкова бедно, че да не може да удовлетвори някой, вярващ в него, стига той да знае какво да търси. Но ако човечеството не може да бъде удовлетворено, тогава трябва да бъде родено нещо ново, за да придвижи напред света.
Така че необходимо е единство в целостта и цялост в единството!
Из Интервю от Златния фонд на БНР (втора част), сп. Нур, бр. 3/2016
