Ще си послужа с онзи израз, който Хермес, пратен да даде това, което наричаме знание за великото, каза: Устните на Мъдростта са затворени, освен за yши, които могат да слушат. Хермес – бащата на тайните науки, за който съм казвал, че не Египет посвети Хермес, а Хермес посвети Египет. Това трябва да се знае – не Земята сътвори Бог, а Бог сътвори Земята. Нека благодарим на цялата същност Божествена и на всички тези предшественици, наречени Велики посветени, които са могли да работят, за да бъдат нашите уши тези, които знаят и могат да слушат. Така дойдохме до Мъдростта, школата на Мъдростта или пътя към Мъдростта, живота в Мъдростта.
За мен Мъдростта е една орисана съдбовност, която следва повелението на Висшия божествен свят в неговото присъствие във всички пластове – от планетните Логоси до Божествените Сътворители. Затова я наричам орисана необходимост, тъй както следва еволюцията в своите разгърнати тайни. Онези тайни, които бяха религиозни учения; онези тайни, който бяха нравствени повели; онези тайни, които бяха правила за живот; онези тайни, които ни накараха да се освободим от себичното, за да можем да кажем: „Благодарим ти! Ти, които ни клеветиш; ти, който ни хулиш; ти, който ни гониш.“ Защото ние можем да погълнем отрицанието ти и така да те освободим от онова, което още в тебе не е дало на Бога път. Защото Бог ни създава за единство и живот. Затова казвам, че тя е една орисана необходимост в Пътя на предреченото като еволюция и като Богопознание. За мен тя е съзнание за отговорност, защото носи знанието за развитие.
И така, когато една зрялост е дошла, тя ще бъде нашето знание. Тя е да бъдеш, а не да имаш!
Из „Слово за Мъдростта като Духовен път„, сп. Нур, бр. 0, 1993 г.
