Въпрос: Г-н Толев наближава 28-ми август – Ден на безсмъртните българи. Вие прокламирате идеята и защитавате тезата за Дом-светилище на безсмъртните българи. Кому е потребна в тези тревожни и преходни времена?
Отговор: Денят е необходим заради святостта на онзи, който вървя без умора пътя на идеята за обединение и без страх за съдбата си – царя Обединител! Домът-светилище е утешна добродетел на националната ни доблест. Всеки народ осъществява дял от космичния хороскоп чрез националния си дух. А история се прави от волята на Цезаря, безспорно, и от молитвата на Жреца. Време е вече да се срещнем с националната даденост и социална съвест.
Тези 13-сет безсмъртни българи са написани от сеизмографа на прозрението и жертвата на предназначението. Един от тях носи идея за държава и земя; друг – стратегия за култура и азбука; трети създава монашеската институция. Патриарх Евтимий събра в една ръка молитвеник и меч – т.е. мистик и воин; Паисий извади от кладенеца на миналото живата вода на родовия дух и зримо достойнство – „О, неразумний …” Да осветиш националния исторически олтар с икона на свободата – както още навремето нарекох Васил Левски. Няма историческа аналогия, нито такава нравствена жертва – да пожертваш трон и династия, за да направиш Съединението на България. Световната история не познава човек с такова пророческо дарение – да видиш плътта на Родината си плът на Бога, както рече Пенчо Славейков.
В това светилище на безсмъртните българи аз отвеждам с право на присъствие и дължимо признание един воин на оскърбените българи, именно Ванче Михайлов – безспорно, най-спорното лице от нашата история.
Тези 13-сет безсмъртни българи – изключая княз Батенберг – са родени от българска майка – майка на безстрашието – както нарекох баба Тонка.
Наложителен е този Ден и Дом, защото не бива да оставим националната ни съвест гузна пред чуждите добродетели!
Въпрос: Същата потреба ли извика на живот и книгата Ви „Духовните дарове на България”? Бихте ли ни казали нещо повече за нея?
Отговор: „Духовните дарове” илюстрират битието на България като предназначение. Има социални белези, има духовни знаци, има ако щете, слънчеви затъмнения или тем-подобните феномени, които вестят битие и събития. Социологията в тази книга е в една фраза, а именно, че Духовните дарове на България са аурната същност срещу социалната страст! Това е и цветът на еволюцията, и социалният образ, и олтарното моление. Книгата наистина, в нейната цялост, с посочените религиозни съзнания и течения – тракийска и славянска митология, тангризъм, християнство, богомилство и исихазъм – е една аурна същност. Тя е българският духовен и душевен бит, но срещу какво – срещу страстта, която социалността изисква. Тя дава поглед върху исторически събития, върху социалното битие на България, но с преценката на духовното знание. Иначе, както често казвам, историческите факти са гробари на истината. Трябва да се върнем към Знанието, а не само към преценка на добродетелите, за да бъдем поставени в списъка на безсмъртниците.