Излизате от затворите вследствие на една повсеместна амнистия за политическите затворници. Какъв спомен имате?
На 15 август 1956 г. – тогава бях във Варненския затвор. Когато излязох, отидох при морето. И когато го гледах, си помислих как съм писал за тези вълни.
Не бях виждал море дотогава, тогава за пръв път видях вълни, но съм писал толкова живо, изразно за вълната. Даже имам един много характерен стих: като вълна овдовяла на отсрещний бряг. Можете ли да си представите: вълна да овдовее на отсрещния бряг – и се завръща…
Какво се случи след излизането Ви на свобода?
От малкия затвор – в големия. Убеждението – когато стъпих вън, си казах: „А, то е същото, каквото беше вътре!“.
Получих освобождение, но не и свобода. Това, което бях казал и писал навремето и за Освобождението на България в Руско-турската война – ние получихме освобождение, но не получихме свобода. Защото свободата има цялост и тя осъществява националния дух или пък пратеничество на дадена личност. Това е голямата разлика между освобождение и свобода.
След това, като излязох, къде да отида да си вадя прехраната? След половин година трябваше да отида в Пловдив. Най-напред се занимавах с кошничарство. После правих плочки калдъръмени, по които се разхождат в различни градове. След това по разни заводи…
Из Албум „Ваклуш“ – необикновената история на Ваклуш Толев, разказана със снимки, текст и калиграфия на 376 страници като продължение на документалния филм „Ваклуш“