Слагам сред безсмъртните и сина на княз Борис, цар Симеон-Просветителя! Защото извършва не само победността да му се даде име Симеон Велики. (Той е единственият, който го носи, защото границите на тази България са неизмерими вече, много големи.) Но и нещо друго – той, който е готвен за духовния живот на България, се оказва, че е не по-малко, а даже може би с няколко степени по-добър цезар, отколкото жрец. Обединява България и я разширява до неимоверност. В същото време цар Симеон създаде стратегия на културата! Докато бащата прави азбучната стратегия за култура, той прави стратегия на културата –доктрината Pax Simeonika, т.е. Симеонов свят! Нещо безспорно, защото Златен век на книжнина никой народ няма. На книжнина –тя си е наша, ние си я наричаме българска. Никой народ няма! Златни епохи има, железни епохи има – какви ли не щете, но не и на книжнина!

Винаги ползвам на Михайловски отговора как трябва да паднем – на колене ли? Не, той казва: Ако ще паднеш, прав падни! Българинът трябва прав да пада. Защото когато имаше алюра, галопа, динамиката на коня, той не ходеше на колене. Това трябва да го разберат! Не е шовинизъм, това са тайните, богатствата на един народ. Ето какво направи Симеон. Ами аз само като чуя за „Азбучна молитва“ (на Константин Преславски), и един час не мога да се съвзема. Защо? Никой народ няма Азбучна молитва! Отделен е въпросът колко пък красиво от старобългарски е преведена от Емануил Попдимитров. Това са големи поети навремето.

„Азбучна молитва“ можеше да създаде само тази школа, която Симеон покровителстваше

В IX век –когато европеецът чете Евангелията само на латински или гръцки – българинът има своя култура и чете басните на Езоп, преведени на старобългарски език. Басни, „Александрията“ … Симеон е наречен вторият Птоломей. А Птоломей какво е? Пазител на културите на Египет… Затова Симеон съм го сложил сред безсмъртните.

Из интервю от Златния фонд на БНР (Втора част), публикувано в списание „Нур“, брой 3 от 2016 г.

Паметник на цар Симеон Велики, част от архитектурния комплекс „Създатели на българската държава“ над гр. Шумен

На 2 май 907 г. почива княз Борис I, наречен Покръстителя в идеята на Ваклуш Толев за Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи

Княз Борис І до такава степен е пленник на бъдещето на България, че дори жертва и първородния си син, за да създаде това, което сега светът се опитва да прави – етнически мир.

Борис Покръстителя намира взаимност

Това, което на политически език се нарича мост между различията – между митологията на славянството, в която е имало един доста разнообразен букет от божества, и тангризма на прабългарите – едно изповедание, което в хилядолетията (единствено в света) е чисто монотеистично. Пред този втори олтар народът ни трябва да се защити в историческата си потреба за присъствие на европейския континент!

Из „Духовните дарове на България“, II том

Статуя на Княз Борис I, част от архитектурния комплекс „Създатели на българската държава“ над гр. Шумен

На 27 април 1866 г. се ражда Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений. Един от 13-те поименни безсмъртни българи, изведени от Ваклуш Толев чрез прозрение за предназначение от историческата даденост на нашата родина България.

Портретна снимка на Пенчо Славейков. Източник: ДА „Архиви“

„България, това е извора на сила,
кипещ в Света светих на нашите души —
когото земна власт не може пресуши.
В струите му тече самата божа воля —
и възпои ни тя туй в робската неволя,
в свободата сега, което ще цъфти…
Трудът на нашите сърца го освети
сам бог — под знамето и в жива братска слога,
и ний да осветим днес волята на бога!…
Бог и България — единство в двойна плът!
Бог и България на клетва ни зоват,
и тая клетва ний пред кръста да дадеме —
за нея да живейм, за нея да умреме!“

Пенчо Славейков, Из „Кървава песен“

Ще дойдем и до богопрозрението на Пенчо Славейков, който дава характеристика за род и родина – Бог и България – единство в двойна плът! Обърнете милиони страници в световната култура, върнете се в дълбочините на шумери, акади и пр. , няма да намерите друг с такова прозрение – да направи плътта на собствената си родина единство с плътта на Бога! Един ще каже: Защо се срамите?, а друг – че сме единство с Бога. Тогава какъв е жребият на този народ? Че е белязан! Белязан с десетки образи на иконостаса на българската история – от конния динамик Аспарух до мъдрия цар Борис III.

Голяма будителска тайна в душата на българина е и една планина – Балканът помощник, който покровителства цялата битва на българското Възраждане. Само Пенчо Славейков можа да го нарече „побащим стар“, бдител над своя народ. Мощният Балкан – най-великата опора в душата на българина. И най-хубавата песен, която може да чуе народът ни, е песента за неговата грижовна ръка.

Из „Будителството – национална свяст“ – Списание НУР 3/1996

На 5 април 2017 г. се навършват 160 г. от рождението на княз Александър Батенберг, наречен Съединител в идеята на Ваклуш Толев за Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи.

Александър Батенберг – Съединителят прави нещо, което никой държавник в историята не е правил – пожертва трон и династия за Съединена България. Защото българите получихме освобождение, но не получихме свобода!

Александър Батенберг ни остави един символ – Сливница. Остави и личното си смирение – Мене може да забравите, но Сливница – никога! И поиска тук да бъде гробът му, за да намерят приют неговата тленност и неговият дух на българска земя.

Съединителят дава и бъднината – Боже, пази България! 

Ние, българите, имаме историческо съзнание и памет да пазим великите си личности да не умират. Имаме зари на наградените с достойнство, гори огънят на падналите в жертва за България незнайни воини, където всички със смирение правим коленопреклонение. Но нямаме Храм на безсмъртните българи! И трябва да го изградим – най-напред в сърцата си, които след това винаги намират воля да дадат на ръцете право да зидат…

Из Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи, списание Нур, бр. 0/2000 г.