Съединението е съдба, извикала ни на живот

сеп. 5, 2017

Днес ние празнуваме Деня на Съединението. Може би в преценка за стойностите Денят на Съединението е най-важният, защото разпокъсана България в ХIХ и ХХ век е нямало да има своя „кръстоносен поход“ за съдба, ако не е тази голяма идея – Съединението. Тази идея не е болезненост, защото тя е исторически израз на минал живот, наречен България!

Разбира се, историята винаги ще забулва тайната: кой ни раздели – Европа или освободителят ни? Това съзнанието на българския народ е отчело, но лист в историята ни за истината няма. И когато слушам различните наши представители, говорещи за Съединението на България, не се учудвам много, че никой не казва истината, защото служебното му величие или подкупената съвест за история мълчат.

Съединението е един от най-големите актове! Можете ли да си представите как би се развила историята ни в ХIХ – ХХ век без наличието на този акт!? Ако не бяхме извършили нашето Съединение, то едва ли бихме получили историческото си физиономиране.

Съединението е съдба, която ни извика на живот! Това е и голямата благодат, която дължим на княз Александър Батенберг – Съединителя. Затова той влезе и в редиците на 13-те безсмъртни българи – заради благоволението на съдбата, която го е избрала и пратила да поведе България!

Белязаните българи са сградили историята на България!

Тази история иска своето потвърждение и волята на нашата предназначеност е наистина тези 13 избраници в служение на съдбата на България да получат признателност, засвидетелствана от нашата съвест, за жертвата в пътя на България! Една нота от бдението за България е в лицето на този княз – Александър Батенберг!

Наистина не се изумявам от невежеството, което говори за Съединението с елементаризмите на своето мислене, и то при това говорят преподаватели със средна грамотност… Не е само обида да изтриете от съзнанието на народа пътя, не само е оскърбление – то е невежество за пътя на един народ в историята му!

Денят на Съединението е светилище!

06.09.2012 г., София, пред гробницата на княз Александър Батенберг

Публикувано в сп. „Нур“, бр. 2/2012

Цар Борис – Обединителя ни завеща най-великото смирение

авг. 27, 2017

Беше ми нужен Ден и аз се спрях на 28 август – деня на кончината на цар Борис III, който слагам именно като Ден на безсмъртните българи. Наричам цар Борис Обединителя! Мъжеството на този народ, в тези 13 века да чертае граници, и то с жертви, не може да бъде оспорено, но чертаенето на границите беше въображението за една Велика България, която имахме. Тя така бе ограбена, че ние не само като мечта на реалностите трябваше да я браним, но не можехме да го правим със силата на оръжието. И тук вече трябваше да се роди изключителният дипломат, изключителният жертвеник, изключителният благотворец и милостив човек – една от най-мистичните личности в историята на България!

Царят Обединител не прати нито един воин срещу нашите съседи, които с безжалие взеха от нас това, което нямаха. Не прати нито един воин и в Съветска Русия. Соболевата акция беше акт да подтикне България да влезе в Тристранния пакт, в който и те щели да влязат. Соболев това искаше от България, както и двустранен договор за взаимопомощ. Но царят отговаря, че ние сме неутрални и нямаме нужда от договори – да се браним от кого? А Съветите бяха в договорни отношения с Германия и си разделиха Полша…

На царя не му оставаше нищо друго, освен да играе голямата игра на дипломат, който можеше да пожертва – и така го направи – собствения си живот. Цар Борис III не върза черна кърпа, както казва, върху скръбната глава на българския народ, но на собствения си дом я върза! Това беше великото, което направи. От там нататък той постигна едно Обединение. От там нататък не толкова христолюбивостта му, но родената му божественост за благодеяния, за милосърдия спаси хилядите евреи.

И странното е друго – ние сами се поругаваме и него поругаха. Приемаме паметници и ордени в Израел в негово име; приемаме награди и в Америка на името на царя, а ние не можем и досега не сме дали дан на Борис III. Оставям настрана покварата, с която трябва да се срамуваме за това, че не можем да намерим гроба му, както и гробовете на предишните ни царе и ханове… Хайде, вековете ги взеха другите, но близките десетилетия откраднаха от ръцете, от реалността ни откраднаха и неговото тяло. Това е оскърбление. Затова слагам него като пръв в този Именник на безсмъртните българи.

Цар Борис – Обединителя ни завещава най-великото смирение, което дори и светците ни не са имали – дава всичко за България, душата си дори!

Из „Интервю от Златния фонд на БНР“, 2-ра част, публикувано в сп. „Нур“, бр. 3/2016
и „Духовните дарове на България“, II том

Знанието е, което извика 13-те безсмъртни в признание

авг. 27, 2017

Даниел Минков – журналист от програма „Хоризонт“ на БНР: Може ли да ни кажете за днешния ден малко повече?

Ваклуш Толев: Днешният ден, 28 август, е роден из утробата на минало, което още е без оценка… Но България е страна, която дава една Нова Духовна вълна. Досега човечеството е раждало нравствени безсмислици, защото идеята за доброто не може да бъде в приложност, когато няма своята обосновка в знание. Именно тази потреба от знание роди едно ново Учение – Учението Път на Мъдростта. А Мъдростта не е добродетели.

Знанието е, което извика 13-те поименни безсмъртни българи в признание на личния им живот и на една планетна цялост.

Познавам онова, което човечеството нарича беди. За мен няма беда – има еволюция! Религиите, с изключение на индийската, не признават еволюцията. А няма начин да се отрече, че е имало тотемизъм, че е имало многобожие, дуализъм… Когато има еволюция, тогава защо и Бог да не еволюира, след като има кой сега да Го разбира не като свещена крава, а като Син Божий?!

Даниел Минков: Как попаднаха тези 13 българи в този Дом-светилище?

Ваклуш Толев: С преценка за стойности в социалната битнина, защото те са живяно човечество. Има две крайности: едната е робът, когато ви дава свободата в робско измерение, а другата е, когато Христос Го приемате не само като социална личност, а и като Божественост.

Следователно тези 13 личности, които влизат в националната ни светиня, са със своята йерархия. Ние не можем да отречем, че България е имала школи, че след 13 столетия, в 14-ото столетие от своята история тя отново бележи европейска линия. Така че смехориите, които правят македонците, не са обидни за нас – те са обидни за тях като невежество…

Даниел Минков: Как ще помним тези българи?

Ваклуш Толев: Те са живели времето си, но не може да не бъдат усвоявани като зид на нов храм – храма на Софѝя, на Мъдростта – не на Десетте Божии заповеди. Защото казват му на човека: „Не убивай!“, но от война като се върне, го награждават… Едно не се разбира – че не заповеди, а законът за прераждането го определя дали е убиец или не. Отделен е въпросът какво е възмездието по този закон.

Има една идея за безсмъртие, която ни дава право на възкресение. Следователно на живота човечеството може да погледне, ако щете, дори с нехайство. Но тогава нравствената система не би помогнала, щом няма знанието…

Даниел Минков: Тези хора имали ли са това знание?

Ваклуш Толев: Имали са в тяхната даденост… Какво е знанието на цар Борис III? Знанието да жертва себе си вместо един народ!

Интервюто по повод 28 август – Ден на 13-те поименни безсмъртни българи, е публикувано в сп. „Нур“, бр. 2 /2012 г.

Ванче Михайлов – Воин на оскърбените българи

авг. 24, 2017

„Македония без българите, огън да я гори!„
Ванче Михайлов

Понякога един миг е достатъчен, за да се извисим над света. Всеки може да каже, че един голготски път лесно се изхожда. Но един голготски път, когато ни приковават и имаме куража да кажем: „Прости им, те не знаят какво вършат!“ – това малцина могат да направят! Това е битие – да се надкрачат историческите реалности и социалните теготи! И този българин го направи, като остави на света своето голямо принадлежание и признание, че Македония е българска.

Тринадесетата личност в Дома на безсмъртните българи е Ванче Михайлов – Воин на оскърбените българи. Ванче Михайлов, който е значителен в принадлежност – към България.

Той сублимира цялата македонска кауза – воин на оскърбените българи, а не на насилените македонци! През 1968 година на една среща в Рим Ванче Михайлов казва: „Нека утрешните поколения знаят, защото времето отминава, а нашата преходност е налице, че ние направихме Вътрешно-македонска революционна организация не за да правим две Българии, а защото нямаме една целокупна!“ И продължава: „Македония без българите, огън да я гори! Аз искам като българин да живея в съзнанието и пътя на десетмилионна България!“

Ванче Михайлов можа да даде цялостната идея на страдалческата защита на един народ, който не е македонци, а българи.

Из „Ден и дом на безсмъртните българи“, сп. „Нур“, бр. 2000 (юбилеен)