Из интервю на Бойко Станкушев с Ваклуш Толев (със съкращения)
Бойко Станкушев: Г-н Толев, има ли някои особености, по които ние да се различаваме като вероизповед, като цивилизация от другите човешки общности по света?
Ваклуш Толев: Предизвикателство е да се даде преценка за подобие и различие, понеже цивилизациите, или по-скоро културите, са определяни повече от религиозните изповедания и поведения. Явно е, че има народи, които са още в своето тотемно поклонение или които още в основата си са дуалистични. Има изповедания, които са монотеистични, но не във всички монотеистични религии влиза събожие – на Отец и Син. Защото един мохамеданизъм, например, има само Аллах, няма Бог Син. И юдаизмът има само един Яхве и отрича Сина.
Идеята за Сина е нещо много бъдно. (Така както християнската религия създаде бъдност.) Тази идея прави човека бог в развитие. Това, от което пък и самата религия се страхува. Аз наистина понякога не мога да разбера поведението на изповедниците на християнската религия – защо трябва да изживяват стрес, когато казвам, че всеки човек е един бог в развитие? Самият Син, Когото изповядват, е бил човек и Той Самият казва: Аз и Отец едно сме! За което е обвинен в богохулство и претърпява решение на Синедриона да бъде разпнат. Но е осъден от римляните като бунтовник. (Разбира се, Той е богохулник и към многобожието на римляните.) Значи съчетава идеите за богохулство и за бунтовничество.
Няма друга религия, която има Бог Син. Тук е тайната на Христовото учение – идеята за Единосъщието. Това, което нямат другите религии – Единосъщие! И аз наистина понякога се учудвам от квалифицираната култура в християнството, когато отбягва голямата истина.
Бойко Станкушев: Дали състоянието на съвременната култура в света по някакъв начин може да конвергира към нещо сравнително балансирано, така че светът да бъде по-мирен и по-спокоен?
Ваклуш Толев: Мисля че в основата на нетърпимостта стоят религиозните убеждения. Защото един Бог, който повелява да отмъщавате или не ви позволява да Му споменете името, а вие искате да вярвате в божествеността си – така както египетският бог на мъдростта Хермес, или Тот, казва: Боговете са безсмъртни човеци, а човеците – смъртни богове, е конфликт, остатък в низините на преражданията.
Трябва да еволюира онова, което като творческа даденост ни е вложено. Какво е то? Подобието, което Бог ни дава чрез Диханието. Добре, но какво подобие можеш да направиш със Саваот, когато Той се гневи и разпорежда потоп да стане?
Зрелостта на човека вече не е Доктрината на Добродетелта, а на Знанието. Това е идея за свобода от този конфликт, който наистина добре го отбелязвате.
Бойко Станкушев: Г-н Толев, може ли в един свят, в който вземат връх негативните послания, негативната енергия, стресът и често осъзнаваната невъзможност от обикновения човек да промени каквото и да било, индивидът да направи макар и половин стъпка по посоката, която Вие му сочите?
Ваклуш Толев: Ако не можеше, както казах, бог Тот нямаше да каже тази съществена истина – че човеците са смъртни богове. Следователно в човека е вложена Божественост, която той трябва да изявява! И Аз имам един израз за това: Божията човечност у нас ни дава право да осъществяваме Човешка божественост! Именно тази у нас събудена Човешка божественост, тя изгребва из дълбините на този кладенец – Духа, из Божествената ни човечност, за да може да се противопостави. Ако не можеше – ние щяхме да се върнем в света на людоеда.
Бойко Станкушев: Възможно ли е неантагонистичното съжителство между различните религии? Вашето лично убеждение какво е?
Ваклуш Толев: Когато човечеството дойде до времето да живее без религии, а с това, което Христос много добре го каза: Истината ще ви направи свободни. Знанието е, което ще води човека към тази категория. Затова Учението Път на Мъдростта е Знание и за мен знаещият е повече от безгрешния! Следователно формулата, дори скоково (макар и да не приемам другата – социалната революция, за сакрална), скоковата тенденция е, че може да се намери…
Не е проблемът за примиренчеството, проблемът е за Знанието. Дори при най-малкото знание – когато знаете буквата „а“, вие започвате да търсите как да ѝ направите дума. Именно Знанието е вложено в една нова Конституция на Битието! Тази Конституция на Битието ще трябва да отработи новата планетна социология, която е идея за единство! На света липсва тази планетна социология. Защо? Защото егоцентризмът сега е повече спрямо дадеността за индивид.
Божията ни човечност, събудена във всекиго, ще намери съответна валентност с Човешката божественост в другия. Това е, не може да не се дойде.
Тази доктрина, която родих, наречена Йерархия на Духовните вълни – тя е, която позволява търпимостта, за да не се упражни насилие. И най-напред трябва да се тръгне без насилие, за да могат будностите да играят своята роля, че прозрението е повече от еволюционния стадий, наречен инстинкт.
Бойко Станкушев: Имате един цикъл от лекции, които предстои да изнасяте: „Новото поколение – сакрална революция“, „Дървото на Живота като култура на Единосъщието“. Защо „Дървото на Живота като култура на Единосъщие“ – какво се крие зад това?
Ваклуш Толев: Защото Дървото на Живота не е вече Дървото на познанието, което е разграничило добро и зло. Това Дърво има една същност, за да го пазят – че когато ядете от него, ставате вечен. Вечен! Следователно Дървото на Живота е енергията на безсмъртието! Или – ако трябва да кажем, тази енергия във вашето бъдеще създава от вас един Пантократор, Вседържител, Който вече не черпи само от енергията на планетата, а Всемирна енергия… Защото ние имаме Пантократор – Христос, Който е наистина Всемирна даденост, и Той е и една много особена култура. Той е, Който в деня на погребението поставя проблема пред погребания – да извика своите духовни сили, за да може да разпръсва и събира материята.
Зрител: Защо животът е в мъжки род, а смъртта – в женски?
Ваклуш Толев: В мъжки род е животът, защото той няма да прекъсне съществуванието си. А в женски род е смъртта, защото тя е утробата на безсмъртието.
Хората могат да бъдат смутени от това, но трябва да разберат утробата – смъртта потвърждава безспорността на живота, тя е утроба – на безсмъртие. Животът е Дървото, което създава вечността. Но има нещо друго – Христос казва, че трябва да извървите Пътя, трябва след това да познаете Истината и накрая да станете свободни: Аз съм Пътят, Истината и Животът!
Из „За съжителството между религиите (интервю)“, сп. „Нур“, бр. 1/2016
