Науката се бори с миналото, за да освободи сили за бъдещето!
Петият Лъч дава своята духовна сила и своята енергия на ума и затова е Лъч на Науката. Този Лъч е най-тревожният проблем за човека – защото Адам е менталният ни свят!
Представете си колко милиони години е работено в първичното – от онзи Адам, който е трябвало да заспи, за да извадят от него Ева и той да има съблазън за знания. Ева е астралът в Адам – ментала. Астралното тяло в човека е поискало, поревнало за знание.
Това е идеята за великата дързостна ръка на Ева – идея за наука и знание, заради развитието ни на Земното поле. Стои една повеля: „Не яж!“, но самата теза „Дърво на познанието що е добро и що е зло“ е принцип на науката и закон на еволюцията: „положително – отрицателно“, „да – не“… Човекът се развива със знанието добро-зло – с полюси се осъществява като еволюиращ бог!
Знанието на добро и зло – това е голямата наука, с която човекът се диференцира в планетната еволюция и е наречен вече бог. Наука, която може да се спре, т.е. след като е открила серума срещу бяс, да не търси сега серум срещу СПИН, не е наука! Наука, която е открила и приложила теоремата на Питагор и вече не търси нови формули, е просто мъртвило! Трябвало ли е Адам и Ева да си стоят в Рая и да чакат?! И какво са щели да правят там?!
Рефлектирането на астрала, в лицето на Ева, протяга ръка и яде ябълката, за да сложи първата верига на бягащия, на пъргавия, на „лудия“ ум. И затова и до днес ябълката е символ на менталната енергия – на енергитичната тайна на мисълта. Но кой съблазнява Ева? Змията – Мъдростта! Мъдростта е просветлението от Причинността, което променя и душевността, и мисълта.
Човекът е един подвижен храм на познанието!
Всеки ли прави обаче наука? Да, всеки за себе си! Но идеята за знанието е: не го яжте сами, дайте го на света! Първият знак на науката е отговорността.
И затова има голяма мъка в душата на Айнщайн, че откритието му за атомната енергия е употребено зле. Когато видите употребено откритието ви за унищожение, а сте пратени да създавате благо, не може да не изживеете спазъм.
С развитието си умът започва да върши нещо, което е повече от миналото – да създава идеи за бъдеще. Тогава можем да кажем, че науката е една дреха, която слагаме, за да вършим подвизи за бъдещето – както воинът си слага своята одежда, взема своите меч и копие, за да върши деяния за бъдещето. Лъчът на Доктрината осъществява една борба срещу миналото и тогава паметта, която е пазител на миналото, влиза в конфликт с постиженията на науката.
Знанията влизат много неусетно с един нов кръгозор. Този кръгозор сега е свобода от страх и грях – взривяването на най-тежкия воденичен камък на човечеството, идеята за злото: няма зло, има нееволюирало добро! Това ще бъде вътрешният надпис, с който ще се освобождаваме от енергетичната сила на персоналното зло, наречено сатана, дявол и т. н., като го предоставим на полюса на противоположността в еволюцията ни до неговото изчерпване. С това човечеството постепенно ще променя своя светоглед.
Идеята за Учението на Мъдростта е идея за Свобода и в същото време – отворена книга за знание. Бъдещата пътека на науката е единство.
Знанието е утрешният факел на човечеството!
